Прочетен: 1927 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 09.09.2008 21:56
Провокирано от постинга на mili4ka
Допълнение към наблюденията на горепосочената авторка:
И така доста време след като сме били бременни стигаме до момента, когато децата вече са пораснали. Първо едното, а сега и другото се готвят да заминат да учат доста надалеч. Е, това е причина всеки, който ви срещне, задължително, ама просто няма пропуск, започва да обяснява какво те чака сега, с най-големи подробности. Как ще ти липсват децата, как ще се прибираш в празната къща, какво ще правиш /или по-скоро няма да правиш/ със свободното си време, как все по-рядко ще си идват децата, докато в един момент спрат изобщо да си идват. И задължително накрая - как изобщо няма да се върнат да живеят тук.
И колкото повече забелязват, че започваш да трепериш, прежълтяваш /побеляваш/ толкова по-настървено продължават.
Може всеки ден да се срещате, репертоарът е един и същ, даже темата се доразвива, като се включват и бъдещи снахи и внуци и така до безкрай.
Какво ще кажете, а? доста добро продължение на неволите на и без това страдащите майки.
Когато гледаш, че другият срещу тебе се гърчи, май кефът е най-голям. И си тръгваш с чувство на изпълнено задължение - на другите да им е гадно....
Деликатности на нашенския мениер 3
Азис имал покана за италианския "Съ...
И все пак... съществуват единици, интелигентни хора, които поддържат вярата ми, че все някой ден ще се измъкнем от този ориенталски манталитет (т.е. простащината и злорадството ще замрат от само себе си (дай Боже! :) ако възпитаваме добре децата си...)