Или поне не на работата, която работиш.
Така, сутрин ставаш, набързо гълташ едно кафе, навличаш някакви дрехи и хукваш към работа.
Цял ден се занимаваш с неща, с които се налага да се занимаваш, а не мечтаеш за това.
То, след време даже спираш да мечтаеш с какво точно искаш да се занимаваш и не мислиш по този въпрос.
И дори толкова свикваш, че когато не си на работа се оказва, че това ти липсва...
Нещо като "Стокхолмския синдром" - привързваш се към тези, които са те отвлекли. В случая към това, което по принцип ненавиждаш.
Така, деня свършва...
Тръгваш към къщи, минаваш през магазин. След това се прибираш. Хапваш, гледаш тъпо телевизора или компютъра /може и не тъпо.../. Заспиваш.
И на сутринта цикълът се повтаря отново....
Докато.... Какво:
- спреш да обръщаш внимание;
- смениш работата си;
- спечелиш от тотото;
- получиш наследство;
- .....
- отидеш си от този свят, който естествено не те заслужава.
Най-хубавото на работния ден е обедната почивка :-) и краят му естествено.
А най-хубавият ден от седмицата е петък следобяд.
Нали?
Апелирам към работодателите и синдикатите - ПО-ДЪЛГИ ОБЕДНИ ПОЧИВКИ И ПОВЕЧЕ ПЕТЪЦИ В СЕДМИЦАТА!!!!
но виж работодателите... те могат да направят нещо да повишат нашия job satisfaction.
като начало да удължат уикенда - петъка за мене си е О.К., защоо е преди събота, но понеделник може да стане почивен.
Ще го пиша почивен!:)
:))