Току що прочетох постинга на детето си и ми стана тъжно, много тъжно за старата жена, която описва, за всички стари хора, които са нещастни в тази държава, за което като се замисля всички сме виновни. Даааа, всички, вкл. и аз. Какво направих за да променя нещата? Лутам се в двете крайности - та аз съм добър човек, опитвам се да не нараня никого, да съм честна, да не предавам никого и нищо, да съм патриот, да предам на околните част от себе си,... а в същото време успях ли да направя нещо конкретно? Помогнах ли на някого да се нахрани, да се облече? Ке броя даренията за Червения кръст за наводненията, които направихме съвместно с децата ми, те така май и не стигнаха до нуждаещите се, май не искам да броя и СМС-ите, те като се замисля са анонимни и не съм много сигурна дали също стигат до когото трябва, не броя и средствата, които събирахме за децата на двама колеги в беда. Та, какво конкретно направих? 
Ами - в този момент ми хрумна, че съм възпитала прекрасни деца. Умни, отговорни, състрадателни. Малкото днес го доказа със постинга си. Горда съм, четейки написаното от моето мъниче.
 Но какво от това - те се чувстват несигурни в тази моя /наша/ страна, срещат нещастни хора по улиците и  лъскавите магазини. Какво направиха с нас, ние какво направихме за децата си? 
Поколонието преди нас се провали, това ли чака и нас?
Тъжно ако е така.
И така каво направихме - аз, ти, той и всички ние?????

или списание преси 2 години за БГ
Статията бе със заглавие (по памет)
"Ходенето на работа в БГ е загубило всякакъв смисъл"

Там се описваше сегашния ни хал с ярки краски, как заплатите са толкова нищожни, че е по-добре да си стоиш в къщи и да получаваш помощи.

Че богат се става не с труд, а с кражби, шмекерии и корупция.
Че майките, които са възпитали децата си в честност и патриотизъм,
на практика са ги превърнали в аутсайдери, за това вълчо общество

и нас да осиновите:))

пубавото нещо е да видиш, че децата, които възпитаваш стават добри и стойностни хора.Поздрави!