Провокирано от постинга на  mili4ka

Допълнение към наблюденията на горепосочената авторка:

И така  доста време след като сме били бременни стигаме до момента, когато децата вече са пораснали. Първо едното, а сега и другото се готвят да заминат да учат доста надалеч. Е, това е причина всеки, който ви срещне, задължително, ама просто няма пропуск, започва да обяснява какво те чака сега, с най-големи подробности. Как ще ти липсват децата, как ще се прибираш в празната къща, какво ще правиш /или по-скоро няма да правиш/ със свободното си време, как все по-рядко ще си идват децата, докато в един момент спрат изобщо да си идват. И задължително накрая - как изобщо няма да се върнат да живеят тук. 
И колкото повече забелязват, че започваш да трепериш, прежълтяваш /побеляваш/ толкова по-настървено продължават. 
Може всеки ден да се срещате, репертоарът е един и същ, даже темата се доразвива, като се включват и бъдещи снахи и внуци и така до безкрай.
Какво ще кажете, а? доста добро продължение на неволите на и без това страдащите майки.
Когато гледаш, че другият срещу тебе се гърчи, май кефът е най-голям. И си тръгваш с чувство на изпълнено задължение - на другите да им е гадно....