Посвещава се на студентските майки
Оказва се, че сме сред късметлиите, настанени на общежитие. Защото това, че в сайта на университета пише, че си класиран, не е равно на това, че си настанен в общежитие. Още не ми е много ясно как става това, но се надявам да ми се изясни.
Та да си дойдем на думата – настанени сме. Обаче на 11 етаж, а въпросната студентка има страх от височини и асансьори. Да, ама никой не се интересува и трогва от това, че през целия си живот, от дългите 19 години, качването в асансьори се брои на пръстите на едната ръка и то винаги след уговорки и обещания, че нищо няма да се случи. Обаче какви са тези глезотии – студентите да не са затворници, че да им се обръща внимание /провокирано от това, че не помня кой имаше клаустрофобия и затова не можел да стои в килия/.
И това е или 11 етаж или нищо!!! Другото е глезотии.
Идва момента на първоначалната среща със Стаята. Първоначалния шок е доста голям – има храна навсякъде с неустановен произход и време на престой там. Даже и в коридора и в нещо, което виси през прозореца. Както ни уведоми по-големият ми син, от позицията на 3 годишното си пребиваване по общежития – това е студентски хладилник.
В един момент реших, че някой е обявил евакуация и затова предишните наематели, милите дечица, са напуснали по тревога и не са си взели вещите.
След огледа на Стаята стигаш до извода, че май единствените им занимания са били за размазват храна навсякъде, да разбиват пантите на всички врати и задължително да си счупят леглата.
След преодоляване на първоначалния ужас, което задължително става чак на следващия ден, започва голямото търкане. Когато останеш без кожа на ръцете си /обявяваш щастливо, че сега е момента за извършване на престъпление, защото няма да има отпечатъци от пръсти/ правиш оглед на постигнатото. На пръв поглед не личи да е чистено. На втори също е така. Започваш пак отначало, но резултатът е същия.
В този миг си правиш равносметка, че е добре, че не си била голяма чистница в къщи. Защото, ако това е така децата ти неминуемо ще са в шок и ужас от Стаята.
Между другото само да вметна, че имаше доста разплакани деца пред блока и по етажите. За майки не знам, но сигурно е имало.
Предполагам, че доста хора ще решат, че децата са разглезени и затова – повярвайте ми не е така. Не сме очаквали кой знае какво, но това, с което се сблъскахме граничи с безумието.
Мога доста да пиша и за обстановката по коридорите, защото ако сте чели внимателно имаме страх от асансьори и вървяхме пеш по стъпалата. Даже закоравял рецидивист ще се изчерви като прочете някой от надписите. Ама това също са глезотии.
И накрая почивните дни свършват и се налага да си тръгнеш и да оставиш детето си там със неговите страхове и да занесеш своите у дома.
Ама на кого му пука.
На когото не му харесва да си стои в къщи.
Обаче докато разсъждаваме така, животът ни ще е такъв, защото въпросът с общежитията е част от многото подобни такива сблъсъци с тъмната страна.
15.09.2008 09:45
15.09.2008 16:16
Dvama priqteli jiveeli v ob6tejitie zaedno. Edin den parviqt predlojil da si vzemat da si gledat prasence. Vtoriqt vazkliknal: "Kak be?! Mnogo e mrasno!!!". Parviqt nevazmutimo otgovoril: "Ni6to- 6te svikne?"
...
Da no ne bi trqbvalo da karat mladite hora da minavat prez tova, da svikvat 4ak s takiva raboti...No, kakto kazva6 i ti-GLEZOTII :)
15.09.2008 17:58
15.09.2008 18:03
В заключение бих казала, че студентският живот е такъв, какъвто си го направим. Най-доброто, на което ни учи Студентски град, е как да се оправяме сами и да се борим за правата си. Как ще се справим зависи само от нас.
Замълчах , но се изумих ! По наше време общежитията бяха добре подържани и с портиери-цербери ! Може би освен нехайството на управляващите тези общежития са виновни и самите НИ студенти/по това , което пишеш , скъпа Didim, за мръсотията в стаите/. Аз все пак видях само фасадата ...