Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2008 20:07 - Студентско почистване през погледа на родителите
Автор: didim Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3966 Коментари: 10 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Посвещава се на студентските майки

 

            Оказва се, че сме сред късметлиите, настанени на общежитие. Защото това, че в сайта на университета пише, че си класиран, не е равно на това, че си настанен в общежитие. Още не ми е много ясно как става това, но се надявам да ми се изясни.

            Та да си дойдем на думата – настанени сме. Обаче на 11 етаж, а въпросната студентка има страх от височини и асансьори. Да, ама никой не се интересува и трогва от това, че през целия си живот, от дългите 19 години, качването в асансьори се брои на пръстите на едната ръка и то винаги след уговорки и обещания, че нищо няма да се случи. Обаче какви са тези глезотии – студентите да не са затворници, че да им се обръща внимание /провокирано от това, че не помня кой имаше клаустрофобия и затова не можел да стои в килия/.

            И това е или 11 етаж или нищо!!! Другото е глезотии.

            Идва момента на първоначалната среща със Стаята. Първоначалния шок е доста голям – има храна навсякъде с неустановен произход и време на престой там. Даже и в коридора и в нещо, което виси през прозореца. Както ни уведоми по-големият ми син, от позицията на 3 годишното си пребиваване по общежития – това е студентски хладилник.

            В един момент реших, че някой е обявил евакуация и затова предишните наематели, милите дечица, са напуснали по тревога и не са си взели вещите.

            След огледа на Стаята стигаш до извода, че май единствените им занимания са били за размазват храна навсякъде, да разбиват пантите на всички врати и задължително да си счупят леглата.

            След преодоляване на първоначалния ужас, което задължително става чак на следващия ден, започва голямото търкане. Когато останеш без кожа на ръцете си /обявяваш щастливо, че сега е момента за извършване на престъпление, защото няма да има отпечатъци от пръсти/ правиш оглед на постигнатото. На пръв поглед не личи да е чистено. На втори също е така. Започваш пак отначало, но резултатът е същия.

            В този миг си правиш равносметка, че е добре, че не си била голяма чистница в къщи. Защото, ако това е така децата ти неминуемо ще са в шок и ужас от Стаята.

            Между другото само да вметна, че имаше доста разплакани деца пред блока и по етажите. За майки не знам, но сигурно е имало.

            Предполагам, че доста хора ще решат, че децата са разглезени и затова – повярвайте ми не е така. Не сме очаквали кой знае какво, но това, с което се сблъскахме граничи с безумието.

            Мога доста да пиша и за обстановката по коридорите, защото ако сте чели внимателно имаме страх от асансьори и вървяхме пеш по стъпалата. Даже закоравял рецидивист ще се изчерви като прочете някой от надписите. Ама това също са глезотии.

            И накрая почивните дни свършват и се налага да си тръгнеш и да оставиш детето си там със неговите страхове и да занесеш своите у дома.

            Ама на кого му пука.

            На когото не му харесва да си стои в къщи.

            Обаче докато разсъждаваме така, животът ни ще е такъв, защото въпросът с общежитията е част от многото подобни такива сблъсъци с тъмната страна.




Гласувай:
0
0



1. albizia - Почти съм сигурна, че става въпрос ...
14.09.2008 20:22
Почти съм сигурна, че става въпрос за девети блок :) Там е уникално! Обаче почти навсякъде е така. При вида на първата си стая изпитах непреодолимо желание да се метна през прозореца на прекрасната си стаичка на последния етаж. Все пак се оцелява.
цитирай
2. didim - благодаря
14.09.2008 20:33
за оптимизма. Много ми е необходим сега на 300км.
цитирай
3. denij - Защо ли съм сигурна, че е девети блок ...
14.09.2008 21:30
Защо ли съм сигурна, че е девети блок : ) А иначе спокойно, ще се справим :)
цитирай
4. анонимен - Няма страшно
15.09.2008 09:45
Много хора са минали през студентските общежития и почти с всички става едно и също. В началото шок и ужас, а след време не им се напуска изобщо. И с мен беше така, сега искам пак там:) Това си е един вид казарма, учиш се да се справяш с какво ли не...
цитирай
5. анонимен - aFriendOfDeni
15.09.2008 16:16
Deto ima6e edin vic:
Dvama priqteli jiveeli v ob6tejitie zaedno. Edin den parviqt predlojil da si vzemat da si gledat prasence. Vtoriqt vazkliknal: "Kak be?! Mnogo e mrasno!!!". Parviqt nevazmutimo otgovoril: "Ni6to- 6te svikne?"
...
Da no ne bi trqbvalo da karat mladite hora da minavat prez tova, da svikvat 4ak s takiva raboti...No, kakto kazva6 i ti-GLEZOTII :)
цитирай
6. анонимен - Студентският живот не е същият без ...
15.09.2008 17:58
Студентският живот не е същият без мизерията глада и останалите неща после някак си по почваш да цениш домашният уют и храна. Чистите чершафи, топлата вода и храна. Абе като цяло студентските общежития макар и кофти са си начин на живот. Както се казваше в една статия за студентски град всички сме тук защото нямаме пари за квартира на Витошка. Факт. Прекарал съм една година нелегално в Ст. Град и мога да кажа че такава година нямаше. Даже на скоро ми се наложи за три седмици пак да живея там и си беше супер. Вярно че за все пак е хубаво като си имаш квартира та поне не трябва да се сблъскваш с всички проблеми.
цитирай
7. анонимен - Студентският живот не е същият без ...
15.09.2008 18:03
Студентският живот не е същият без мизерията глада и останалите неща после някак си по почваш да цениш домашният уют и храна. Чистите чершафи, топлата вода и храна. Абе като цяло студентските общежития макар и кофти са си начин на живот. Както се казваше в една статия за студентски град всички сме тук защото нямаме пари за квартира на Витошка. Факт. Прекарал съм една година нелегално в Ст. Град и мога да кажа че такава година нямаше. Даже на скоро ми се наложи за три седмици пак да живея там и си беше супер. Вярно че за все пак е хубаво като си имаш квартира та поне не трябва да се сблъскваш с всички проблеми.
цитирай
8. didim - благодаря
15.09.2008 21:28
за успокоителните думи. Имам нужда!!!
цитирай
9. albizia - Леле! Това, че живеем в Студентски ...
16.09.2008 20:12
Леле! Това, че живеем в Студентски град, значи ли, че нямаме чисти чаршафи, вода и храна? Като се замисля, даже в общежитието си поддържам по-чисто и подредено, отколкото вкъщи, защото знам, че там всичко зависи от мен. Топлата вода също е по-достъпна от тази у дома, защото не се налага да чакаш бойлера да загрява след всеки окъпал се, а за храната да не говорим. От тия столове има риск да стана истинско прасе. Къде другаде ще получиш пържола за 1.50?
В заключение бих казала, че студентският живот е такъв, какъвто си го направим. Най-доброто, на което ни учи Студентски град, е как да се оправяме сами и да се борим за правата си. Как ще се справим зависи само от нас.
цитирай
10. katan - Преди по-малко от месец обикаляхме ...
16.09.2008 20:14
Преди по-малко от месец обикаляхме района на Студенските общежития . Минахме покрай някакви изкъртени и изкорубени сгради/блокове/. На места дори нямаше стъкла на прозорците ,а бяха заковани с някакви дъски като по време на Блокадата на Ленинград . На коментара ми , че сигурно ги затварят тези блокове и ще строят нови , синът ми с насмешка каза :"НЕ , ТОВА са общежитията!"
Замълчах , но се изумих ! По наше време общежитията бяха добре подържани и с портиери-цербери ! Може би освен нехайството на управляващите тези общежития са виновни и самите НИ студенти/по това , което пишеш , скъпа Didim, за мръсотията в стаите/. Аз все пак видях само фасадата ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didim
Категория: Лични дневници
Прочетен: 135329
Постинги: 35
Коментари: 176
Гласове: 7447
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930